Европейският съюз предприема следващи стъпки към ограничаване на достъпа на деца до социалните мрежи. Нов експертен доклад препоръчва общи правила за минимална възраст, надеждна проверка на потребителите и промени в дизайна на дигиталните платформи.
Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен посочи, че младите хора в Европа прекарват между четири и шест часа дневно пред екрани. Според представените данни близо 60% от малките деца са се сблъсквали с емоционални или психосоциални проблеми онлайн.
По думите ѝ социалните платформи не са създадени с мисъл за благосъстоянието на децата, а настоящият модел предоставя на технологичните компании прекалено свободен достъп до вниманието и личните им данни.
Какво всъщност предлага експертният доклад?
Важно уточнение е, че Европейският съюз все още не е приел обща забрана за използване на социални мрежи от лица под 16 години.
Конкретната препоръка на специалния експертен панел е да бъде въведено хармонизирано ограничение за достъп до социални мрежи и други дигитални услуги за деца под 13 години. В обхвата могат да попаднат и AI асистенти, предназначени за общуване.
За децата под тази възраст достъпът до подходящи услуги трябва да бъде ограничен във времето и разрешен само с родителско съгласие и надзор или за образователни цели. След навършване на 13 години се предлага постепенно предоставяне на повече самостоятелност при използването на безопасни и съобразени с възрастта платформи.
Държавите членки ще могат да определят и по-висока национална граница. Франция, Гърция, Дания, Испания и други страни вече обсъждат прагове между 15 и 16 години. Препоръките все още не представляват прието европейско законодателство, а основа за бъдещи решения на Комисията и държавите членки. Това става ясно от официалния доклад за безопасността на децата онлайн.
Европейско приложение ще проверява възрастта
Ключов елемент от бъдещия подход е общото европейско решение за проверка на възрастта. То ще позволява на потребителя да докаже, че отговаря на определен възрастов праг, без да разкрива излишни лични данни пред съответната платформа.
Технологията е с отворен код и може да бъде предлагана като самостоятелно приложение или интегрирана в европейските портфейли за цифрова самоличност. Държавите членки ще могат да я адаптират към националните си изисквания.
Европейската комисия определя решението като анонимно и съвместимо с различни устройства. Експертният панел обаче предупреждава, че технологията няма да бъде достатъчна сама по себе си. Необходими са доверени доставчици на удостоверения за възраст, както и възможност децата без собствен документ за самоличност също да доказват възрастовата си група.
Платформите може да бъдат принудени да променят дизайна си
Предложенията не се ограничават до въвеждането на възрастова граница. Експертите препоръчват по-строги изисквания към функции, които насърчават продължителното използване на платформите, сред които:
- безкрайното превъртане на съдържание;
- автоматичното възпроизвеждане на видеа;
- прекомерните push известия;
- персонализираните препоръчващи алгоритми;
- нежеланите контакти и подвеждащите интерфейси.
Предлага се и обръщане на тежестта на доказване. Вместо регулаторите да доказват, че дадена услуга е опасна, платформите трябва да демонстрират, че продуктите им са безопасни и подходящи за непълнолетни.
Докато това не бъде доказано, достъпът на деца до определени функции или услуги може да бъде ограничаван.
Какво означават мерките за бизнеса и рекламодателите?
По-строгите правила могат да окажат значително влияние върху социалните платформи, създателите на съдържание и компаниите, които комуникират с по-млада аудитория.
Проверката на възрастта вероятно ще добави допълнителна стъпка при създаването на профил и може да намали броя на регистрираните потребители. Брандовете ще трябва да преразгледат кампаниите, инфлуенсърските партньорства и формите за събиране на данни, когато те могат да достигнат до непълнолетни.
Рекламодателите трябва да се подготвят и за по-ограничени възможности за таргетиране, измерване и персонализация при аудитории под определена възраст.
Австралия показва както възможностите, така и проблемите
Австралия вече изисква от социалните платформи да предприемат разумни стъпки, за да не позволяват на лица под 16 години да създават или запазват профили.
Това не е пълна забрана за разглеждане на публично съдържание и не предвижда санкции за децата или техните родители. Отговорността е върху платформите, които могат да бъдат глобени при неспазване на правилата.
Официалните данни показват, че след влизането на режима в сила през декември 2025 г. платформите са премахнали достъпа до милиони профили, но австралийският регулатор признава, че прилагането на подобна реформа изисква време и постоянна оценка.
Каква е ситуацията в България?
Докладът на европейския експертен панел отбелязва, че през май 2026 г. в България са предложени промени в Закона за закрила на детето.
Предложението предвижда ограничение за достъп до социални мрежи за деца под 16 години, като за лицата между 13 и 16 години би могло да се допуска използване с родителско съгласие. Това обаче е законодателно предложение на опозиционна политическа сила, а не действаща забрана.
Ще бъдат ли ефективни възрастовите ограничения?
Остава открит въпросът дали подобни мерки могат да бъдат прилагани ефективно. Децата могат да заобикалят проверките, да използват профили на родители или да преминават към по-малки и потенциално по-рискови платформи.
Затова възрастовата граница сама по себе си няма да реши проблема. Необходими са комбинация от проверка на възрастта, безопасен дизайн, дигитална грамотност, родителска подкрепа и реална отговорност на платформите.
Следващата стъпка е Европейската комисия да прецени кои от препоръките да превърне в конкретни законодателни инициативи. Посоката е ясна: социалните мрежи ще трябва да доказват, че са подходящи за децата, преди да получат достъп до тяхното внимание и данни.
